реклама 468

събота, 14 февруари 2009 г.

Незаконните мъртъвци от Зидарци

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=369&sectionid=5&id=00006

Откак се помни, пернишкото село все на едно и също място си погребва хората, но 50 г. няма кой да го легализира. При това става дума за необикновено гробище

ДИЯН НИКОЛОВ, СНИМКИ: СВЕТОСЛАВ КОВАЧЕВ

Имаше една книга - "Смъртта е занимание самотно". Освен самотно обаче се оказа, че може да бъде и незаконно.
Около 200 души от пернишкото село Зидарци са погребани не според законовата уредба на страната.
Гробищната сага започва през 1955 г., когато в регулационния и кадастрален план гробището е заличено. Гробището трябвало да се премести на нов терен, но такъв не бил отреден. На петното на картата оттогава стои надпис "Забранено за гробищен парк".
На това място погребваме хората, откакто съществува селото, разказа кметският наместник Румен Величков. Догодина Зидарци ще празнува 400 години. Поне от толкова години се знае, че съществува селото - може и по-старо да е, казват местните.
Статутът на парка

не позволявал да се събират и такси за гробове

Затова и много перничани, имащи родствена връзка със Зидарци, избирали селското гробище за последен дом. Местните отказвали да се съобразяват със забраните, защото нямало къде другаде да погребват мъртъвците.
Кметският наместник се амбицирал да разреши този проблем, след като се намерил спонсор за изграждане на магерница, защото старата почти рухнала. Тогава разбрал, че статутът на мястото не позволява на управата в Перник да му издаде разрешение за каквато й да е дейност върху парка.
Получих всички уверения от кметицата на Перник Антоанета Георгиева, както и от главния архитект, че ще направят всичко възможно това да бъде поправено, каза кметът на Зидарци.
"Имам малко пари, които знам, че не мога да ги занеса на оня свят. Може и да не сме най-добрите християни, но там на баирчето са погребани нашите предци. Не е нормално
на гробищата да няма поне една тоалетна", разказва Асен. Той живее на 100-тина метра от първите гробове. Освен за тоалетна е готов да даде пари и за малка магерница.
В нея хората искат на погребения и помени да се събират - да хапнат и пийнат за "Бог да прости". Да си държат и инструменти за поддържане на гробовете.
Пък и повечето жители на Зидарци мислят за бъдещето си. А то ги води все към баирчето. От 150 постоянни живеещи там над 90% гонят 70-те години. От тях повечето са били или миньори, или са работили по тежките индустриални заводи в околността - т.е. не са добре със здравето. За разлика от други села в това хората се хвалят, че догодина ще имат един първокласник, а тази година ще имат абитуриент.
"Не оправиха проблема нито по времето на Тодор Живков, нито по времето на Иван Костов - сега да видим дали ще се случи това при Симеон Сакскобургготски", казва 56-годишният Васил Иванов. В ранния следобед на деня той е приседнал при кмета, за да изпият по един чай в мразовития февруарски ден. За да подкрепи думите си, човекът изчезва за кратко по побелелите от сняг улици и се връща със стар вестник в ръце. Показва брой на софийския областен вестник "Априлско дело" от 1988 г. На първата му страница с големи букви е изписано заглавието

"Ще зидат ли бъдеще в Зидарци"

В материала става дума за гробището в селото. "Ето това е. Когато партийците и големците идваха в село да товарят багажниците на волгите си със зеленчуци, тогава всичко обещаваха, но нищо не правеха", заключава кметът.
По това време Зидарци било селото с най-висок добив на пшеница в страната. Щели да станат и първенци по производство на моркови, но имало условие те да бъдат пласирани, а не били. Тогава, ако не се крадеше толкова и ако всичко се планираше правилно, щяхме да сме не първенци по добив на пшеница или моркови в страната, а в галактиката", смее се Величков.
През това време на вратата се чука, една глава с каскет се подава и само отчита: "Абе, кмете, тоо Кошлуков стана голем политик. Много ги разбира работите." Вратата се затваря, а човекът с каскета хваща нанякъде. Оказва се, че той е един от онези възрастни мъже в селото, които обичат да се събират и политиканстват: лятото - на мегдана, а зимата - до калорифера на магазина, но когато е отворен.
При кмета влиза и мъж, облечен с онези стари военни шинели, дето им викаха въшкарниците. Той бързо разбира за какво е станала суматохата в селото и веднага се включва оживено в разговора. Баща му също е погребан на баирчето. Спомените за него оживяват и той започва да си спомня как като деца играели на топка в очертанието на гробището. После, като по-големи, правели по-големи бели, а като ги изгонели от кръчмата, ходели там да си допиват. "Аз съм ходил на гробището да си допия с ракия или мастика, но само през нощта. Имах един приятел, който като излезеше преди обед, та цял ден пие и гледа от баира какво става", разказва 61-годишният Владимир за живота на гробището.

А гробището наистина си има живот

Май месец по стара традиция хората от селото отиват там и правят джерман (обичай, с който се прави молебен за дъжд). И ставало много весело. "Ядене и пиене колкото ти душа ще. Па като пинем повече и започваме да играем хоро из гробището. Ма тва не е скверно, оти они - и тате, и другите мъжове, обичаа да играт. Що да не им поиграем?!", пали се Владимир.
Според местните в гробището има и основи на стара черква. По време на турското робство обаче не позволили да я вдигнат нависоко. И сега мъжете си разказват как един от старците на селото душил с голи ръце местния бей и го натикал в един дълбок кладенец. А и слама сложил отгоре, за да не се вижда. В по-нови дни хората от Зидарци си спомнят, че преди две години в гробището им се заселил някакъв младеж. Идвал отнякъде, преспивал и си тръгвал. Оставили го на мира и не тръгнали да го пребиват, както предложил един от тях. А по тоя край хората са доста кибритлии - нали са граовци.
Последното погребение в Зидарци е било през септември миналата година. Засега не се чака някой да тръгне към баирчето сам - и да не дава Господ. Но ей го, иде май - пак ще тропнат едно хоро на джерман - за живите и мъртвите.



Кметският наместник Румен Величков се е качил на баира, дето е гробището, и гледа селото.



Васил Иванов съжалява, че нито една власт вече 50 г. не е решила проблема на селото.



Това е регулационният план от 1955 г., според който мъртвите са погребани незаконно.



Гробището на село Зидарци.



Владимир разказва как хубаво празнуват джерман на гробищата. Като пийнат, играят и хоро между гробовете. "Ма той и тате, и другите мъжове играха хоро, докато беха живи. Защо да се сърдат сега?!"