Открити са келтски кръстове в село Зидарци

Keltskiat kryst v Bylgaria

В научнопопулярната литература често се използва терминът "келтски", когато се говори за равнораменният кръст, вписан в окръжност.

До колко е "келтски" можем само да се разубедим например от малко известния факт, че точно такъв кръст е видял в небесата Константин Велики, когато е чул Божите думи - "С този знак ще победиш!"

Още по-объркващо става, когато си зададем въпроса - защо на територията на България се откриват хиляди средновековни каменни кръстове от "келтски" тип. Та нали според науката , "келти" по българските земи не би трябвало да има от 2200 години насам, когато изчезнали с държавата си Тиле, просъществувала едва 70 години на Балканите.

Един от отговорите е, че вписаният в окръжност равнораменен кръст е древнобългарски символ, наред с другите "слънчеви" знаци /свастики/. Това твърдение се доказва от множество археологически находки.

Друг възможен отговор се изразява в мнението на Ива Любенова, отбелязано в нейния труд върху мемориалното изкуство на късно-средновековна България - "И гробовете умират":

"Интересен момент в сравнителното изучаване на кръговидните надгробни паметници, разпространени в Западна България, на фона на общоевропейските скулптурни традиции в областта на мемориалното изкуство са тези в Югославия, Южна Франция, Испания и Северна Италия. В последно време някои автори изказват мнение за връзката с богомилските и катарските общества в Европа през Средновековието (Les steles discoidales, journee d'etude de Lodeve. Archeologie en Languedos, No special. Bezires, 1989.). За влиянието на богомилските възгледи върху ваятелството на надгробни паметници, както и споменатите по-горе, са изказвани противоречиви мнения от различни учени. Смята се, че най-силно е било влиянието на богомилите в България.


Оброчен кръст в село Вискяр, Пернишко /снимка Михаил Енев/



Надгробен паметник в село Гърло, Пернишко /снимка Михаил Енев/


Оброчен кръст в село Планиница, Пернишко /снимка Михаил Енев/



Оброчен кръст в село Зидарци, Пернишко /снимка Михаил Енев/

Космогоничните и есхатологични схващания на богомилите се споделят и от италианските и френските катари /Ангелов, Д. Светогледът на средновековния българин. - Българските земи в древността . България през Средновековието. С., 1987, 528-532./. Кръговият надгробен паметник, за който става дума тук, представлява каменен диск, увенчаващ паралелепипеден стълб, една трета от който е забита в земята.Върху лицевата страна на диска, която е обърната към гроба, най-често е моделиран в камъка кръгс вписан в него равнораменен кръст- пластичен израз на възгледа за четирите основни елемента на Вселената.Той е популярен в узкуството като хоризонтален модел на Света с четирите основни посоки, а също и като идеограма на Слънцето."